Социално-икономическите и политически процеси, разразили се в България през последните две десетилетия, оказаха пагубно влияние върху селата. В много от най-малките населени места вече няма живот, а какво остава за култура и просвета сред населението. Последните бастиони на културата във все по-западащото българско село са читалищата.
Читалище „Просвета” в село Хайредин е едно от тях. То е основано на 1 ноември 1909 г. От 1973 г. се помещава в монолитна сграда, заемаща площ от около 500 кв.м. Салонът за изява разполага с 460 места и голяма сцена. Списъкът с награди и участия в различни фестивали и събития, с които е наградена просветната институция, е огромен.
Радка Алексиева е служителят с най-дълг стаж в тази местна институция. Работи в читалище „Просвета” от 1981 година. През дългите 31 години стаж е заемала различни длъжности, като в момента работи на позицията секретар. По повод предстоящото й догодина пенсиониране решихме да я разпитаме за нейната дейност, стремежите й, свързани с читалището, и чувствата, с които се готви да напусне любимата си работа.
Госпожо Алексиева, разкажете ни нещо за екипа, с който работите?
В читалището сме четири щатни бройки - секретар, библиотекар, хореограф и корепетитор. В колектива не си делим работата, действаме всички анблок в библиотеката. Трудим се с еднаква отдаденост както на сцената, така и с метлата, стане ли въпрос за любимото ни читалище. Ние сме изключително сплотен екип и затова ни върви работата.
Какви състави имате при Вас в читалището?
Сформирали сме доста състави. Три от тях са танцови. Сега дори сме в процес да създадем още един - младежки. Имаме три певчески и един театрален състав. Танцовите ни състави са детски, юношески и младежки. Заедно с театралния състав в момента подготвяме пиесата „Старо село накрай света”. Премиерата ще бъде на 23 юни. В нея ще участваме шест човека. Колективът ни е много добър. Мислим, че представлението ще се хареса на хората. Освен танцовите състави, имаме и мъжка певческа група.
Разкажете ни за изявите, които сте провели с организираните групи към читалището?
Най-добрите ни изяви са на международни фестивали. Поради липса на пари обаче ходим само веднъж годишно. През миналата година бяхме в Кюстендил на „Пауталия 2011”. Момчетата ни от певческата група взеха първо място. Танцовият ни състав „Златия” зае второ място в своята дисциплина, а танцовият състав „Малките хайрединчета” спечелиха престижното трето място в състезанието при децата. За мен това е огромно постижение. За тези награди се искаше обаче не само талант, а - и много труд. Мисля, че ние го полагаме. Резултатите го показаха.
Колко деца участват във Вашите творчески групи?
Децата ни са около 70. Имаме и състав за възрастни. Сега ще работим за подготовката на традиционния ни летен концерт под надслов „Насладете се на таланта на нашите деца”. Правим концерта през лятото, защото тогава идват много деца при своите баби и дядовци.
Какви други културни мероприятия организирате за селото?
Отделно правим концерти за 3-ти март, Великден, осми март, както и за Деня на самодееца. Също и на 24-ти май чествахме Деня на светите братя Кирил и Методий. Месец май ни беше много натоварен. Участвахме в подготовката на 100-годишния юбилей на колегите от читалището в село Михайлово. Един месец им помагахме и се включихме с нашите състави в тяхното празненство. Посетихме и фолклорните фестивали в Борован, Гложене и Бутан. Сега мислим към края на юни да участваме във фестивала „Дунавски вълни” във Видин. Към края на август пък ще ходим на фестивала в Хасково. Там не сме участвали никога, децата имат желание, а техните искания по възможност са закон за нас. Добре е, че сега Общината има автобус и ни го дава, без да плащаме нищо. Миналата година ни беше много трудно. Бившият кмет ни даде само 400 лева, а те бяха крайно недостатъчни. Бяхме принудени да продаваме старо желязо, за да можем да вземем някой и друг лев и децата да участват във фестивала на Кюстендил. Стараем се много. Имаме много изяви, въпреки че разполагаме с малко средства.
Трудно ли се учат днешните деца на българско творчество. Какво Ви коства на Вас?
На нас не ни коства нищо. Има деца и деца. Тези, които са на сецната, са много добри. Тези извън читалището си личат с поведението, възпитанието и всичко останало. Остава изконна истината, че читалището събира културата и изкуството в хранилище, чрез което те да се предават от поколение на поколение.
Не ми е трудно да работя с тези деца. Те са много послушни и добри. Обичаме се и винаги се разбираме. Да помагам на младите и да ги уча на българското, е най-голямото щастие за мен. Друго не искам.
Ще Ви липсва ли работата след пенсионирането?
Аз ще работя още една година и ставам пенсионер. Осъзнавам, че работата ще ми липсва, но направих каквото можах, а сега е ред на младите. В читалището учим децата как да станат добри хора. Говорим и за фолклора, и за изкуството въобще, но и на други теми - по чисто човешки въпроси. Понякога влизам и в ролята на психолог.
Каква според Вас е функцията на читалището като институция?
На село освен тази културна институция, друга няма. Не е както в града. Децата няма къде да отидат. Ако не ги приобщим към читалището, те ще влязат в заведенията.
Какво е посланието Ви към всички млади хора, които ще прочетат интервюто?
Посланието ми е да са живи и здрави, да не употребяват неща, които са забранени, да посещават читалищата, защото те са институция, която може да ги научи само на добро. Това е!