Село Михайлово

Село Долна Гноеница /от 1950 г. – Михайлово/ и Босилеград /Димитрово/

Село Михайлово се намира се на 35 км югозападно от Оряхово и е разположено до левия бряг на р.Огоста. През селото тече малката река Гноенишка бара. Тя изтича от изворите в местността Браничев геран до с.Черни връх, Ломско и се влива в местността Наклата под селото като ляв приток на Огоста. На Гноенишка бара до 1950 г. е имало 11 воденици и три големи яза. Селото се нарича открай време Долна Гноеница (което означава място, където е имало кошари и пасища), но с Указ № 191, обнародван на 22.04.1950 г. е преименувано на Михайлово. Това е личното име на септемвриеца Михаил Кънчев, който за да избегне наказанието на правителствените войски се отровил.

Землището на с.Долна Гноеница заема площ от 33 287 дка и граничи на изток с Босилеград /Димитрово/ и Манастирище, на юг – с Бели брод и Лехчево, на запад – с Септемврийци и на север с – Бъзовец и Хайредин.
На югозапад от днешното село в местността Шумака при копане на глина за правене на тухли били открити погребения с трупоизгаряне – глинени погребални урни и златни накити. Около Долна Гноеница се издигат девет тракийски надгробни могили. Те показват, че тук преди римското господство на Балканите е имало тракийско земевладелско имение. В тези могили са погребвани собствениците на това имение, служили като конници във войската на тракийския цар. Могилите днес имат следните имена: Гелова могила, Грасова могила, Динчова /нарича се още и Дупната могила/, Жълъда, Кандова, Караманска, Къцова, Малката и Пакова могили. Те не са разкопавани от археолози /освен Дупната/ и не се знае от кое време датират извършените в тях погребения.

В западната окрайнина на Долна Гноеница се изравят предмети от едно значително по размери тракийско селище, в което е имало живот от ІІ в. пр.Хр. до ІV в. сл.Хр. Тук са живели много богати хора, които в моменти на голяма опасност са зарявали в земята своите монетни съкровища, но са били отвлечени в робство или убити и техните съкровища са останали в земята до наши дни, намерени са няколко монетни съкровище. Едното се състои от сребърни римски републикански монети, сечени през ІІ и І в.пр.Хр. Второто съкровище е намерено в двора на Илчеви в селото. Състои се от сребърни римски монети, сечени по време на императора Траян Деций, който е загинал при Абритос във война с готите. Третото монетно съкровище от Долна Гноеница е намерено в западната част на селото в двора на ТКЗС при изкопни работи за голям кантар. При археологически разкопки в южната част на днешното село Долна Гноеница, в дворовете на рода Кожухарете е бил разкрит раннобългарски некропол с погребения по християнски обичаи. При скелетите им са открити бронзови накити и амфоровидни стомни, които са характерни за Първата българска държава от ІХ до ХІ в.

Друго селище от времето на Първото българско царство е имало на юг от днешното село Долна Гноеница около местностите Мермера, Солинар и Влашкото селище. При оран тук се изравят керамика с врязани вълнообразни линии, която е характерна за този период. В местността Мермера имало мраморен стар паметник, но хора от рода Ценьовци го докарали като дар на църквата, когато се е строила. До есента хората, докарали мраморния паметник измрели. Затова помислили, че този паметник е клет и техните роднини го върнали на старото му място.

В края на ХVІІІ в. кърджалийски банди ограбили и опожарили богатото село Долна Гноеница, което се е намирало на мястото, където е и днес. Оцелелите му жители се пръснали по горите, но по – голямата част от тях потърсили спасение през Дунава във Влашко. След десетина години избягалите гноеничани се завърнали, но се установили на 3 км от старото пепелище и основали ново селище с двадесетина землянки. Местността на това временно заселище и днес носи името Влашко селище, тъй като тук се спрели възвръщенците от Влашко. Завърналите се от Влашко гноенишки родове са: Ашаровци /от тях са Осковци, Токовци и Чапкънете/, Ашламаците, Гецовци /от тях са Богдановци, Велювци, Гайдарете, Кърловци, Кълфовци и Пековци/, Длъгивъловци, Дъждевниците, Кожухарете /Червеняците/, Кривачковци, Кунинци /от тях са Бозаджийте, Гладнювци и Каракашете/, Къновци /те са едно с Гъчовци и Контешовци/, Пелунковци, Петреновци, Цоновци /Макавеевци/ и Янювци. Тези родове са прекарали във влашко селище около десетина години, след което се преместили на старото място на селото, където е и сега. По същото това време и до средата на ХІХ в. в село Долна Гноеница дошли и се заселили от разни места следните родове: /от с.Манастирище са Бараците/Градинярете, Илчовци и Ушатите/, от с.Девене са Бецовци /Ерменковци/, от с.Градешница – Боримечковци /те са от градишкия род Пеновци/, от с.Добролево са Влъчиновци, от с.Сливата, Ломско – Герчовци /от тях са произлезли Войковци и Йончовци/, от с.Правец, Ботевградско идват Мутляците /а с времето тяхното продължение са Гановци, Младенчовци, Райчиновци и Ценювци/, от с.Баница дошли Баничарете /те са от банишския род Пещенските Беляци/, от с.Громшин идват Жабавци /Барановци/, от с.Лехчево – Ячковци. Голяма част от тези родове също са напуснали своите стари села от страх пред кърджалийската напаст и са преминали Дунава във Влашко. На връщане те предпочели Долна Гноеница, където имало повече свободна земя за земеделие.

През втората половина на ХІХ в. в Долна Гноеница се заселили: Дизовци, Кютовци, Мановци и Пенкинци, които дошли от с.Мадан, Калювци от с.Голинци, Ломско, Кръскювци от с.Влашко село/ дн.Царевец/, Кюприйте и Пецовци от с.Бели брег /те са от градешкия род Пецовци, но първо се заселили в Бели брег и после в Долна Гноеница/, след тях идват Късльовци от с.Мало Пещене, а Алковци, Велковци, Гьоргьовци, Йоцавци, Котовци, Орозовци и Тулумете са дошли от с. Липен, от Вълчедръм са дошли Барзавци, Заеците, Папазавци, Торньорвци и Узунете, а от с.Портитовци – Гуляците и Пунчовци. Всички останали пришелци носят като родови имена своите селищни имена: Белотинците, Студенобученете и др. Родът Поповци са дошли от с.Черни връх в 1870 г., когато за свещеник е ръкоположен в Долна Гноеница техният родоначалник Атанас поп Николов.
Така бързото нарастване на населението спомага за откриване и на първото училище в 1848 г. Първият учител е бил Григор Маринов от с.Ново село /дн.Благово/. През 1872 г. е започнал строежа на църквата. Първата къща с печени тухли и цигли е на Лукан Влашки. Кола с железни оси пръв си направил Лило Ценьов. Правил му я маджаринът Корбей, който се заселил в с.Бъзавец. По същото време започнали да орат с железни плугове, купувани от Оряхово.

Босилеград /Димитрово/

Селото е основано пред 1921 г. от бежанци, които дошли от Босилеградско след Първата световна война. Повечето от тях са живели по година – две в Галово, Козлодуй и в с.Лабец, Ломско, но през 1921 г. проучили и се наговорили да си образуват самостоятелно село. Бежанците се установили напред във Вълкова падина – на 2 км северно от сегашното село. Но мястото тук се оказало безводно и без излаз на каквито и да е пътища – забутано и забравено от Бога. Поумували заселниците и скоро се преместили от едната страна на шосето Оряхово – Монтана, където е и сега.
В заседанието си на 27.12.1922 г. Деветнадесетото народно събрание приема закон за образуване на самостоятелно заселище с бежанци. За тази цел то определило държавните имоти Бъзовешки соват и Манастирски соват, които и без това пустеели. В закона е казано, че новото село ще се нарича Димитрово, по името на убития министър на вътрешните работи от правителството на Александър Стамболийски. Министърът Александър Димитров е бил убит на 22.10.1921 г. от дейци на ВМРО. Държавните имоти и площта, където е трябвало да бъде заселено село Димитрово, се отчуждава в полза на същото село. Всичко това е обнародвано с Указ № 81 на 26.02.1923 г.

Заселници на село Димитрово са следните семейства:

От с.Божица, махала Валячевци са Дойчиновци, от махала Мальовковци са Белмустакови, от Байнова махала са Байновци, от Кюркчийската махала са Момчилови, Рангелови, Петрови, Дядо Спасините, от Илинкинчовата махала е Стоян Милойков, от Марчова махала е Йордан Величков, от махала Гаганчинци са Боян и Кирил Божилови, а от махала Дзивини са Гьошови и Петкови.
От с.Брестница са Асен Ботев и Анани Захариев.
От с.Буцалево е Гено Димитров.
От с.Горна Любата е Христо Димитров.
От с.Драгойчиновци, от Давидовата махала са Войнови.
От с.Радичевци са Баба Катините и Петър Йорданов.
От с.Ресен, махала Шейнови идват Шейновите.
От с.Црънощица са дошли Владо Марков и Тодор Миленков.
А от село Вучи дел, Трънско, идват семейството на Кръстю Трънски.

Училището в село Димитрово е открито през декември 1933 г. Дотогава децата са ходили на училище в с.Долна Гноеница. С министерска заповед № 2820, обнародвана на 14.08.1934 г., село Димитрово е преименувано на село Босилеград, а с Указ № 431, обнародван на 22.11.1960 г. село Босилеград е слято със село Долна Гноеница и образуват днешното село Михайлово.