Село Бързина

Село Бързина се намира на 29 км южно от гр.Оряхово и е разположено по склоновете на три височини, между които се вие реката Бръзина бара – ляв приток на р.Скът. Селото е събран тип, но се дели на пет махали: Гладнишка, Глуарска, Кременска, Отвъдната и Ръндашка. За най – стара се смята Ръндашката махала. Землището се простира на площ от 16 648 дка и опира на изток в с.Липница и с.Алтимир, на юг – в с.Рогозен, на запад – в с.Манастирище и на север – в с.Ботево. На запад от селото при Чешмата се е намирало Латинското манастирче, разрушено при строежа на фурната. Това са били останки от тракийско светилище. През българското средновековие това място е почитано като оброк на Света Тройца. Тук е имало напрестолен камък с височина 1 м над земята и квадратна основа със страна 0,50 м. Върху този напрестолен камък селяните са клали овца в деня на празника на Св.Тройца.

Бързина се споменава като село с днешното си име в османски документ от средата на ХV в. Село Бързина се среща като знамет /ленно владение/ в началото на ХVІІ в. През 1871 г. с.Бързина има 65 къщи и 87 венчила. В 1865 г. в района на Бързина се образували нови две селища. Едното от татари, наречено Бръзина татарлар, а другото от черкези, наречено Бръзенски черкези, което е било върху землището на обезлюденото с.Проданковец и след Освобождението върху неговите останки се заселва днешното с.Ботево. През есента на 1877 г. татарите и черкезите се изселват оттам завинаги.

През 1860 г. в с.Бързина е имало вече училище. Първият учител е бил Христо Кръстев от с.Люти дол, Врачанско.

Стари родове в с.Бързина са: Ветуфците, Василовци, Ве/х/тарете, Видоловци, Вътковци /Близнаците/, Глуарете, Гяволците, Денчиковци, Денчовци, Диловци /Мондовци/, Дочовци, Жилковци, Карабашете, Копанкьовци, Къндовци, Коновци /Тировци/, Кьосовци, Московците, Мургиловци, Петърчовци, Пизгалете, Пилдаците, Ръндаците, Рапонярете, Саламурете, Таралежете, Тончовци, Торньовци, Чергарете, Чулаците, Чучулянете, Шишковци, Щръковци и Янкуловци.